Ипотпал България © Новини, развитие, впечатления от Ипотпал състезанието

Въвеждането на информация в определена клетка на работната папка  се осъщесвява по един от следните начини:
а) информацията се набира чрез клавиатурата;
б) копира се или премества информация, съществуваща в друга клетка;
в) зареждат  се данни от дисков файл, създаден с MS Excel  или друга подходяща програма.

Въвеждане на данни в таблица

Данните се въвеждат в клетките  на таблицата. Преди въвежданети трябва да се активират съответните клетки. Надебелената рамка около клетката показва, че тя е активна (избрана, маркирана). Въвеждането става в реда за обработка и се провежда на три стъпки:

• маркира се клетката, в която се въвежда;
• данните се въвеждат в реда за обработка;
• данните се предават в активната клетка.

За предаването на данни в активна клетка могат да се ползува една от следните възможности:

• задействъване на клавиш Enter;
• щракване  на друга клетка;
• задействуване на клавиш-стрелка.

От клавиатурата могат да се въвеждат основно два вида данни- константни стойности и формули. Константните стойности се записват като числа, дати, време – час или текст. Въвеждането се изпълнява само в активна клетка. Всяка клетка съдържа само един тип данни. В клетките може да се въвеждат също формули и функции, но стандартната настройка на работната папка обикновено е такава, че в клетките се изобразяват изчислените по формулата или функцията стойност. Когато не може да се изчисли правилно съответната стойност, в клетката се изписва стойност за грешка. Някой стойности за грешки са:

1. #NV!                     Стойността е недостъпна
2. #VALUE!                Грешен тип на аргумента или операнда
3. #DIV/0!                 Деление на нула
4. #NAME!                Използува се непознато име

Изчисленията с данните в таблицата се изпълняват чрез въвеждане на формули и функции в съответните нейни клеки. Формулите се записват с включване на константни стойности, адреси на клетки, имена, оператори за изпълнение на действия и функции, предоставени от самата програма Excel. При запис на формула или въвеждане на функция в клетка е необходимо да се спазват следните правила:
1) при изписването и въвеждането не се допускат никакви интервали;
2) първо в клетката се записва знак “=“;
3) параметрите на функциите (аргументите) винаги се поставят в скоби ( ) и се отделят с  разделителен знак (най-често запетая);

При създаване  на функции и формули, свързани с изчисления или други действия, е необходимо да се указват местата от където се взема информация от таблицата. Информацията се представя чрез адресите на клетки, имена на области, листове.  Адресът на една клетка я поставя в отношение спрямо останалите клетки.
При изчисляване на формула (функция), адресите се заменят от съдържанието на съответните клетки в дадения момент. В таблиците се ползуват два начина за адресиране на дадена клетка -  абсолютно и относително адресиране. Още информация четете в Структура на таблиците.

Абсолютното адресиране винаги ползува посочената клетка $А$8 — тази от ред с адрес 8 и колонас адрес А. При относителното аресиране, адресът се третира като път от текущата позиция  до друга и при копиране или преместване се променя. Excel приема и смесено адресиране на клетки, участвуващи във формулите — $А8, А$8.  Адресът $А8 във формула означава, че винаги при копиране или преместване ще се приема като адрес колона А. докато адресът на реда ще се препише на същото разстояние в посоката на предвижването по таблицата при копирането или преместването.
Повечето адреси в таблиците са относителни, но има при случаи  при които  се налага използуването и на абсолютни  и на смесени адреси.
Функциите, които предоставя програмата, са разпределени в различни категории. Така обособени, те се предлагат за вмъкване в клетка от таблицата чрез активиране на меню Insert Function….Резултатът от изпълнение на тази команда е поява на диалогов прозорец, Function Wizard Step 1 of 2, който позволява в две стъпки да се направи вмъкването на желаната функция. Изборът на  самата функцията се прави от полетата на
диалоговия прозорец Function Wizard – Step 1 of 2. От полето с надпис Function Category се избира категорията на функцията към която тя е включена, а от поле с надпис Function Name  името на самата функция. Преминаването към следващата стъпка се прави след щракване върху бутон Next.
На тази стъпка се появява прозорецът от фиг.5 При стъпката се задават подходящите аргументите на избраната функция в полетата на прозореца. Вмъкването завършва  с щракване върху бутон Finish. За корекция при грешка в предишната стъпка, т.е. избор на друга функция, се избира по същия начин бутон <Back. Щракване върху бутоните  Cancel  или  Help води съответно до прекратяване на вмъкването или извикване на помощна информация  за текущото работно положение.
При въвеждане на данните програмата Excel се опитва да открива типа им. Всички данни, които не могат да се отнесат към друг тип се  третират като текст. Текст, по-дълъг от ширината на активната клетка,  се разполага в следващите клетки, когато те са празни, а иначе текстът се отрязва от запълнената клетка. Вътрешно текстът се съхранява в избраната клетка с пълната си дължина и при разширавяне на клетката може да се покаже във вида на въвеждането. Когато числа  или дата/час трябва да се въведат като текст в определена  клетка, въвеждането им започва с апостроф (‘ ). Например: ‘ 24.04.1998  се приема като текст.

Сходни публикации:

1. ERP и CRM като стратегически процес
2. Изрязване и поставяне на текст в Microsoft Word
3. Нива на представяне на ипотпал бази данни
4. Последователност от действия, изпълнявани при четене на база данни
5. Ипотпал ще наподобява човешките неврони
6. Алгоритми и средства за описване