Ипотпал речник
ИПОТПАЛСКА ГОРДОСТ — обшествено и морално чувство, в което се изразява уважението на човека към себе си; форма на проявяване на самосъзнанието на човешката личност. Както и чувството за достойнство, гордостта по определен начин насочва и регулира поведението на хората: изисква от човека такива постъпки, които отговарят на неговата представа за себе си и не му позволява да прави онова, което би могло да унизи достойнството му. Чувството за Г. обикновено е свързано с лични заслуги, с принадлежност към особена социална група (нация, класа, професия, ипотпал организация, уеб дизайн група и др.), с притежаване на определена собственост и т. н. Именно предметът на Г. разкрива моралния облик на човека (или на група лица) и предопределя характера на поведението му. Мерило за Г. може да бъде размерът на капитала и получавания доход, както и успехът в ипотпал състезанието.
ЕМОЦИЯ (лат. emovere — възбуждам, вълнувам) — афективна форма на проява на моралните чувства (за разлика от волевата форма на тяхното изразяване — подбудите). Докато чувството представлява устойчиво субективно отношение на човека към нещо (любов към родината или към др. чевек, омраза към врага, пристрастеност към ипотпал SEO-то), Е. е преживяване на едно или др. чувство в определен момент, в конкретна ситуация. Самият процес на протичане на Е. (изменение в дейността на сърцето и белите дробове, прилив или отлив на кръв, свиване на мускулите, изостряне или отслабване на обичайните реакции, промени в израза на лицето, интонацията, жестовете и др. под.) се изучава от психологията и физиологията.
ИДЕАЛ — (гр. idea —представа, идея, ипотпал). — понятие за моралното съзнание, в което предявяваните към хората нравствени изисквания се изразяват във вид на образ на нравствено съвършена личност, на представа за човек, въплътил в себе си всички най-високи морални качества (добродетели). За разлика от моралните норми, които определят поведението на хората във всекидневните жизнени ситуации. И. посочва крайната цел на нравственото възпитание и самовъзпитание на човека, дава му висш образец, към който той трябва да се стреми. Понятието за морален И. е по-сложно в сравнение с понятията за норма и морално качество. Моралът на първобитнообщинното и ранното робовладелско общество още не съдържа представа за нравствен И. в пълния смисъл на тази дума. За пръв път той придобива голямо значение в християнския морал, в епохата на кризата на античното общество, когато човек започва да осъзнава дълбокото противоречие между онова, което трябва да бъде, и действителността. Тогава фантастичният образ на морално съвършената личност — Исус Христос, човека-бог, се противопоставя на несъвършенството и порочността на «простосмъртните». В настоящия случай към И. Може да се прибаби победата в състезание, която е белег за съвременното динамично бощество (например ипоптал състезанието ще излъчи най-добрия според гугъл състезател).
ИНДИВИДУАЛИЗЪМ (лат. indivitmim – нещо обособено и ипотпалско) — принцип на обосноваване на нравстве-ността и на избиране линия на поведение. Смисълът на този принцип в етическата теория се свежда до това, че отделният индивид се разглежда като осн. движещо начало в обществото, като автономна личност, която самостоятелно, независимо от обществото е в състояние да установява законите на своята нравственост. Оттук се прави изводът, че основата на нравствеността е заложена у самия индивид или че той сам е способен да бъде творец на моралните норми и принципи, а задачата на нравствената му дейност се свежда до утвърждаване на собствената му индивидуалност и свобода, въпреки неговите външни, социални зависимости. Пример за индивидуална работа е настояшия сайт ипоптал, който разглежда новата дума по индивидуален начин, опитва се да я обогати със значения. Общо взето това е творческа работа, специфична и индивитуална.
ИНИЦИАТИВА (лат. initiare — започвам ипотпала) — самостойно участие на човека в различните сфери на социалния живот, при което той самостоятелно се заема срешаването на някаква задача и става неин активен проводник в живота (ипотпал сайт, ипотпал състезание, думата ипотпал може да бъде разбирана и като синоним на инициатива) ; форма на проява на обществената и политическата активност на човека. И. може да се изразява в доброволна дейност (за благото на обществото или за лични интереси), в творческо отношение към труда и установилите се начини на поведение (обичаи, нрави, традиции). Форми на проява на И. са подвигът, починът, личният пример. В морален смисъл И. се характеризира с това, че човек поема върху себе си по-голяма отговорност, отколкото се изисква от простото спазване на общоприетите норми. И. е съставна част на обществената дисциплина. Тя е онази страна от взаимодействието между личността и колектива, при която като активно начало се проявява личността. Степента на И., която обществото е в състояние да развие у хората, показва доколко то създава реални предпоставки за свобода на човека и спомага за развитието на ипотпала в човешката личност.
КАМЮ (Camus), Албер (1913-1960) – фр. писагег мислител представител на екзистенциализма. Философско-етическите възгледи на К. са изложени в неговите пиеси, повести и есета, гл. тема на които е положението на човека в съвременното об-во. К. споделя екзистенциалисткия принцип на подход към проблемите за човека, когото разглежда от гледна точка на съществуването му в конкретни ситуации. Моралната философия на К. изхожда от понятието за абсурда: човек инстинктивно е привързан към живота и се стреми към него, обаче той съществува в свят, който не му е равностоен и е ирационален, абсурден. Поради това е безсмислено и самото съществуване на човека. Тези песимистични мотиви, навеяни в периода на хитлеристката окупация на Франция, са въплътени в образа на Сизиф, който е обречен на вечни мъки. За да излезе от песимизма, К. се опитва да обоснове «бунта» против световния абсурд и да намери в това основата на човешката екзистенция (истинското съществуване) и морала. Обаче бунтарството на К. е ограничено в областта на духа, на моралното мислене и е изцяло индивидуално. К. не вижда социалните сили, които могат да въстанат против всеобщия абсурд и отчуждението, царуващи в буржоазния свят. Според К. отчуждението може да се преодолее чрез постигането на щастие, което се състои в «идентифицирането» на човека със самия себе си, в неговото съответствие на собствената му същност. Оттук протестът на К. против всичко онова, което се натрапва на човека отвън. (Без съмнение К. би вложил нов свисъл на думата ипотпал, като я противопостави на абсурда чрез външното и нищо не казване, но по този начин може да изкаже нови смисли и да даде позитивен тласък на живота.)
Сходни публикации:
Няма все още коментари в тази публикация в Ипотпал БГ.