Ипотпал България © Новини, развитие, впечатления от Ипотпал състезанието

Алгоритми

Думата алгоритъм произлиза от името на арабския учен, на който името е ал Хорезми ,който през 9 век способства за разпространението в Западна Европа на индийския начин на запис на числата с арабски цифри.Същият разработва правилата за извършване не 4-те основни действия. Постепенно тези правила започват да се наричат алгоризми. Алгоритъм се използва само в математиката и е първично понятие.
Под алгоритъм разбираме система от указания за извършване на действия,описваща някакъв процес.Този процес се нарича алгоритмичен. Той започва с някакви начални данни и е насочен към получаването на напълно определени от началните данни и крайни резултати. Алгоритъмът е само система от указания.

Примери:
1.Правилата за извършване на 4-те основни действия.
2.Човек в своята ежедневна дейност непрекъснато създава и изпълнява алгоритми без да съзнава и това.
Рецепти на ястия и манджи.
2. Свойства на алгоритъм
- определеност  – (детерминираност)  – изразява се в липсата на двусмилие в всяко предписано действие от които се състои алгоритъма.Това води до факта че при многократното изпълнение на даден алгоритъм с едни и същи начални данни винаги се получава един и същ краен резултат, независимо от изпълнителя.
- масовост – изразява се във факта, че даден алгоритъм не е предписание за намиране решението само на една задача , а е метод за намирането на решението на цял клас уравнения.
- резултатност – тя се изразява във факта, че при изпълнението на даден алгоритъм с конкретни начални данни, винаги след изпълнението на краен брой действия се получава или крайния резултат или индикация за това че алгоритъма неможе да се приложи към конкретните начални данни.
3.Средства(начин) за описване на алгоритми –
1. Словесно описание – действията се описват в точни, ясни и кратки изречения, (почти) не се използва символиката от математиката.
Предимства – словесно описаните алгоритми са разбираеми от широк кръг хора.
Недостатъци:
1. Словесно описаните алгоритми не са пригодени за пряко изпълнение от компютърни системи.
2. Читателят неможе да схване т.нар. „логика на алгоритмичния процес”
2. Езици за програмиране – строго формализирани средства за описание на алгоритми. Описанието на даден алгоритъм чрез някакъв език за програмиране се нарича програма. Програмите са пригодени за пряко възприемане и изпълнение от съвременните компютърни системи и програмни и хардуерни продукти.
3. Блок-схемен език  – при него на описанието на действие или група от действия се съпоставя графична фигура наречена блок. Във всеки вид блок действията се описват или словесно или като се използва част от  символиката на математиката. Блокове които отговарят на последователно действие се свързват помежду си със стрелки. Описанието на алгоритъма чрез блок-схемния език се нарича блок-схема на алгоритъма.
Предимства: читателят придобива визуална представа за алгоритмичния процес и по-добре схваща логиката на алгоритмичния  процес.
Недостатък:  блок-схемите не са пригодени за пряко възприемане и изпълнение от компютърни с-ми.
4.Електронни схеми –

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА В КОМПЮТЪРА

Понятия за информация – думата информация произлиза от лат.дума informatio – която означава разяснение, осведоменост. В широкия смисъл на думата под информация се разбира отражение на заобикалящия ни свят, в тесния смисъл на думата под информация разбираме познания и сведения за заобикалащия ни свят които се използват от човека (или от нас) при взаимодействието ни със него  (заобикалащия ни свят).
В компютърните системи и при човека често се използват т.нар дискретна информация, това е такава информация която може де се представи чрез краен набор от символи със произволен характер ( цифри, букви и др.).  Набора от символи,  чрез които се представя определен вид информация се нарича азбука, а участващите символи се наричат букви. Поредица / съчетание от букви наричаме дума или съобщение.
При комп. с-ми се използва т.нар двуична азбука, която се състои от нула и едно. Често дискретната информация се нарича цифрова.

Съществува и т.нар аналогова (непрекъсната) информация. Такава    информация е визуалната, слуховата.

Понятия за кодиране.
Действието  при което на всяка буква от едно съобщение от дадена азбука се съпоставя буква или съчетание от букви от друга азбука наричаме кодиране, а самото съответствие наричаме код.
Обикновено кодовете се  задават с кодови таблици. При компютърните системи се използва т.нар. двуично кодиране с нули и единици. За кодирането на текстова информация се използва т.нар. ASCII (американски стандартен код за обмен на иформация). При него на всяка буква, цифра или графичен знак се съпоставя съчетание от осем двуични цифри. Чрез него могат се кодират най-много 256 символа. Във всяка страна може да се ползва модификация на ас-ки кода чрез която се кодират и буквите от официалния език на страната.
За кодирането на текстова информация се използва о6те един код  – UNICODE (универсален код). При една от популярните версии на UNICODE на всяка буква се съпоставя съчетание от 16 двуични цифри, като буквите могат да бъдат от всички официални езици от света.

Мерни единици за информация – обема (количеството) на съхраняваната, пренасяната или обработваната информация се измерва в брой двуични цифри чрез които тя се представя. Вместо двуична цифра се използва думата BIT,В,в.
Binary digit – двуична цифра.
По-голямата мерна единица е BYTE,B- байт – един байте е равен 8 бита
1В=8в
По-голяма мерна единица КВ – килобайт       1КВ=1024В(байта)
МВ –мега байт 1МВ=1024КВ
1GB(гигабайт)=1024 МВ
1TB(тера байт)=1024GB

Сходни публикации:

1. ERP и CRM като стратегически процес
2. Създаване на таблици в Exsel